Лидерство

Югозападен  университет „Неофит Рилски”- Благоевград

                                          РЕФЕРАТ

По  Организационна психология

На тема:  „Лидерство”

Изготвил:                                                                                     

Снежана Лазарова                               Проверил:

Специалност: Психология               Доц. д-р Б. Николов

Курс: четвърти

Фак.№ 0707005

Съдържание на реферата:

1. УВОД-1стр

2.  КАЧЕСТВА И УМЕНИЯ НА ЛИДЕРА-1-5 стр

3.  НАРЦИСИЗЪМ И ПАРТИЦИПАТИВНОСТ-6-7 стр

4.  ЛИДЕРСКИТЕ СТИЛОВЕ-7-8 стр

5.  ЗАКЛЮЧЕНИЕ-8 стр

1.      Увод

Лидерството е неизменна част от ефективното управление. Лидерството се проявява в междуличностните ни отношения. То се свързва с постигането на цели така, че последователите да ги възприемат като свои собствени. Управлението засяга хората като изпълняващи определени функции, контролирайки взаимодействието помежду им. Ефективното управление е невъзможно без лидерство. Основна част от управлението във всяка организация е координирането на  нейните дейности и насочването на усилията на членовете към постигане на целите й. Този процес включва способността да бъдеш лидер.

2.      Качества и умения на лидера

Не всеки умее да води, за това са необходими определени личностни качества и социални умения. От друга страна, за да се проявят лидерските качества и умения, е необходима група от хора, чиято съвместна дейност изпитва потребност от вътрешен организатор. Измежду множеството черти, върху които организационните психолози открай време спорят, се открояват поне дузина, които практиката е утвърдила като безспорно лидерски. Лидерът е толкова по-изявен, колкото повече от тези черти са комплексно притежание на една личност. Ето някои от по-характерните:

Лидерът е активен, общителен и подчертано заинтересован от осъществяването на груповите цели и интереси. Никога не остава равнодушен към общите проблеми и открито и неуморно демонстрира усилията си за тяхното решаване. Винаги е активна страна в общуването и винаги предлага идеи. Но също и умее да изслушва  и никога не пренебрегва идеите и предложенията на колегите си във връзка с решаването на всеки конкретен проблем. Лидерът се грижи всеки член на екипа или отдела да взема пълноценно участие както в обсъждането на задачите, така и в действията по тяхното решаване. Той не винаги е най-компетентния в екипа, но благодарение на организаторския си талант успява да подпомогне изработването на най-компетентните решения в него. Чрез организационния си усет лидерът успява да осигури възможност на всеки член да се включва активно в съвместните дейности, така че никой да не остава изолиран или пренебрегнат в желанието си за изява. Именно с това си отношение лидерът успява да спечели симпатиите и уважението на останалите в екипа. .”Организационно поведение”-П.Бодурова

С развитието на генното инженерство почти не останаха белези, които да не могат да бъдат модифицирани.  Под вродени черти и умения за изграждане на добър бизнес лидер имаме предвид и такива, които е изключително трудно или почти невъзможно да развием след като сме оформили своята личност. Психология в управлението”-Герчева

Лидерът по правило е чувствителен към колебанията в емоционалните настроения на групата. От една страна, той усеща кога климатът в екипа клони към съгласие и използва този положителен тонус, за да насочва груповата енергия към реализирането на една или друга цел. От друга страна, лидерът предусеща зараждането на възможни конфликтни настроения, което му дава възможност да влияе положително за тяхното неутрализиране. Понякога със самото си присъствие лидерът е в състояние да хармонизира отношенията в екипа и да увеличава сплотеността в него. Лидерът упражнява доброволно делегираната му власт, за да води и подпомага постигането на груповите цели, без да натрапва лични интереси. И доколкото се справя с тази роля, доколкото успехът се дължи на умението му да влияе и върху трите равнища на личността на своите колеги: Психология в управлението”-Герчева

·     на интлектуално ниво-умее да убеждава;

·     на емоционално ниво-умее да позитивира и насърчава;

·     на поведенческо ниво-успява да мотивира.

Но качеството, с което лидерът особено силно владее колегите си и което му носи високо признание е че той избягва ада показва каквато и да било неувереност, съмнение или страх пред проблемите. Лидерът никога не допуска мисълта за неуспех и оптимизмът ясно личи в поведението му. Именно тук се крие източникът на неговата енергия, с която той често неволно заразява останалите в екипа, активирайки ги за действие. Със своята позитивна нагласа и вяра в колективната сила той печели високо доверие и успява да внуши на другите да го следват и да му се подчиняват. Затова лидерът е авторитет в групата и се ползва с голямо влияние върху мисленето, настроенията и поведението на нейните членове. Думата му тежи, а действията му повече или по-малко се превръщат в модел на подражание.

Лидерите правят нещата различни, защото те сами по себе си са различни. Задачата на лидера е да влияе и да вдъхновява хората, които очакват напътствия и подкрепа от негова страна. Това, което разделя, разграничава лидерите от масите не е техният пол, възраст или занимание. Не е и тяхното равнище на образование, колко пари печелят, откъде са или кого познават. Това, което разделя истинските лидери от останалите хора е осъзнаването и загрижеността относно нуждите на другите. .”Организационно поведение”-П.Бодурова

Резултатните лидери вдъхновяват другите да се целят по-високо, да работят по-усилено, да постигнат повече за по-малко време и да се наслаждават на това, което вършат. Когато компанията ни попадне в победния кръг, ние можем да убедим останалите, че това не е било случайно. Всичко е било благодарение на нас и на нашия екип, както и на добрата ни колективна работа. А самият  лидер  е свършил работата си много добре. .”Организационно поведение”-П.Бодурова

Като лидер е много важно да сме абсолютно наясно къде отиваме и даже още по-важно, защо отиваме там; какво ни кара да правим това, което правим? Лидерството не е пост, който заемаме. То е по-скоро дейност. Лидер е най-просто казано някой, който има кураж да даде пример. Лидерът  живее постоянно под микроскоп, нищо което прави или казва, не остава незабелязано от последователите му. Тяхното поведение след това ще бъде просто огледален образ на примера, който лидерът им е дал. Когато един човек се докаже като лидер, то убежденията, думите и действията му карат другите да го следват.

3.      Нарцисизъм и партиципативност

Партиципативността като избор в условията на свобода на действие (discretion) характеризира организационната култура в тази група и осигурява оставането и в работен режим. Партиципативността е конструкт от организационната теория за обозначаване на тенденции в груповия процес, които са противоположни на тези, които поражда нарцистичното лидерство. Партиципативността е присъща на групите, когато са в работен режим.

Нарцисизмът в психологията на Аза е психична организация разпознаваема на нивото на функциониране, известно като личност (устойчиво възпроизвеждания стил на участие/интеракции, който легитимира индивидуалността). Според Кохут (Кохут 2000) индивидът не създава организацията на личността си сам, а я постига в детството израствайки във взаимодействия с първичния обект (майката) от два основни типа: като се “оглежда” в него (mirroring) и като го идеализира, т.е. като търси одобрение (възхищение) за постиженията в развитието си и като го полага в безпогрешност. Когато, най-общо казано, индивидът не получи "полагаемото му се" одобрение чрез първия механизъм и/или обектът не партнира пълноценно като образец, човек се оказва с психична организация доминирана от глад за признание. Този глад го кара да участва в нещата не заради постигането им, а заради възможността да встъпи в позиции и роли, които ще му позволят да изиска и да получи възхищение. Нарцистичният лидер придава смисъл на работната задача, който черпи от фантазии за всемогъщество и всезнание. Тези фантазии са творение на детската психика, останало непретворено в способност за свързване с реалността на работната задача. Психология в управлението”-Герчева

Тъй като при излъчване на лидер под натиск на висока тревожност групата пренебрегва критерия за компетентност по отношение на работната задача, след посочването на нарцистичен лидер неизменно следва втвърдяване на ролевата структура в групата/организацията, т.е. правилата се придвижват към авторитарен режим, който не позволява проявите на некомпетентност да бъде обсъждани.

4.      Лидерските стилове

Серия от експерименти разкрива трите най-често срещани стилове: авторитарен, либерален и демократичен. Те рядко могат да бъдат открити в чист вид. Всеки един от тях има своите предимства и ограничения. Лидерите могат да използват вариациите и на трите стила по различно време, но повечето от тях показват тенденция да упражняват един стил като обичаен начин на работа.

Лидерът с либерален стил най-често не се стреми да оказва влияние върху членовете на екипа си. Те биват насърчавани да използват методите, които сами считат за най-удачни.

Подходът би могъл да бъде ефективен при групи с висока мотивация и отговорност. В този случай основната лидерска задача е осигуряването на необходимата информация.

Ситуациите подходящи за това обаче са изключителна рядкост. Широкото прилагане на либералния стил най-често води до объркване, дори хаос в организациите.

Демократичният лидерски стил позволява на служителите да участват в процеса на взимане на решения, да изказват мнение по отношение на идеите и поведението на ръководителя. Той от своя страна се отнася към тях с уважение и зачитане на гледните им точки. Демократичният стил създава творческа атмосфера, в която няма нужда от външен контрол, а екипът изпълнява задачите си, чувствайки се мотивиран за това, оценен. Психология в управлението”-Герчева

Авторитарният лидер очаква безпрекословно следване на собствените си инструкции. Поведението му се характеризира с недоверие към хората, които ръководи, склонност към контрол и манипулация на поведението им. Той е принуден постоянно да създава нови стимули за подчинените си, поради неефективността на вече използваните. Въпреки това тези външни награди не водят до удовлетвореност, защото служителите губят усещането си за уникалност и индивидуалност. Стилът може да бъде подходящ в критични моменти, когато е необходимо бързо вземане на решения и овладяване на ситуацията.

5.      Заключение

От определението за лидерство е видно колко много и разнородни дейности и характеристики взаимодействат с многобройните последователи.  Вариациите са стотици милиони, тъй като лидерството се отнася до хора, а всеки човек е уникален ...  И все пак, има някаква типология.  Има няколко десетки стилове на лидерство и теории, базирани на различни критерии, които ни дават приблизителни насоки за успешно лидерство.  Няма един единствен правилен стил на лидерство, както не съществува една единствена перфектна личност.  В различни екипи, при различни ситуации и цели, в различни фирмени култури,  различни лидерски стилове ще бъдат подходящи. . Литература от INTERNET

Лидерът е капитана на кораб в океана на лидерството.  Океанът е огромен, но не е безграничен.  Всеки може да плава, но малцина ще се превърнат в съвременен Христофор Колумб, Америко Веспучи или Фернандо Магелан - тези, които изучат най-добре навигацията. Най-важното е корабът да плава все по-умело, все по-надалеч и с все по-способен екипаж.

Използвана литература:

1.”Организационно поведение”-П.Бодурова

2. Психология в управлението”-Герчева

3. Литература от INTERNET