Взаимоотношенията в работния колектив

Реферат
по
Организационна психология
на
Любомира Бенина
Фак.номер: 0707047
Спец. Психология

Взаимоотношенията
в работния колектив


При условия на съвременна организация на труда от значение е не само изясняване на взаимовръзката между човека,машината и работната среда,но и взаимовръзката между личност и колектив в процеса на трудовата дейност.Професионалната дейност обхваща съвкупност от действия,насочени към обща цел и с определена обществена функция.Тази цел се осъществява не от отделния човек,а от колектива.Колективната форма на организация на труда е основна.Поведението на индивида се детерминира във и чрез колектива.Това налага познаване не само на индивидуалните възможности за работа,но преценка на мястото на отделния работник в колектива,междуличностни отношения,съвместимостта в работата между отделните членове на колектива.Необходимо е да се знае какви отношения се създават,как те определят "социалния климат" в предприятието,какви са пътищата и средствата за регулиране на тези отношения с оглед оптимална производителност на труда.
Според мен от голямо значение са междуличностните отношения в трудовия колектив.Трябва да се създаде обстановка,в която всички членове,заети в трудовия процес, да могат да реализират наличните си способности не само за доброто на останалите,но и за самите тях.Работният колектив трябва да е сплотен,което би спомогнало за добре свършена работа.Не е изключено да има такива членове,изолирани от колектива.Но аз мисля,че те сами създават тази изолация,мислейки,че техните мнения и идеи ще бъдат неодобрени и отхвърлени.Такъв индивид няма приятелски отношения според мен с останалите от колектива и неговите знания са несъвместими с цялостната насоченост на колектива.
Приспособяване на отделния индивид към колектива се извършва при различна степен на активност.Обикновено различаваме следните случаи: пасивно приспособяване,външно съгласуване на собствените действия с тези на колектива; активно пригаждане със стремеж да бъде разбран и да разбере другите,да спечели доверието им и да влияе върху тях; отношение на подчиненост и търсене покровителство на колектива;отношение на ориентиране в колектива.
Тук мога да изразя своето мнение,че за да се приобщи един индивид към работния колектив,той трябва да умее да комуникира с останалите,като проявява разбиране,относно техните възгледи,оценки и идеи.Всеки член на работния колектив притежава неповторима индивидуалност,с която колегите му трябва да се съобразяват и да му дадат възможност да изяви напълно своите качества,но и всеки трябва да се научи да контролира своите характерови и личностови особености,за да може безконфликтно да се влее в трудовата общност.Това според мен е и всъщност начина,за да се приобщи по-най-добрия начин един индивид в трудовия колектив.
В колектива на основата на създадените общи цели и перспективи за развитие се стига до съгласуване на индивидуалните интереси с общите интереси на бригадата,цеха,звеното,предприятието,затова особено значение има нравственото и колективното възпитание на личността.Отделния работник се съобразява с изискванията на колектива и с оглед на това организира своята дейност и поведение,а при нужда преустройва поведението си и изменя разбиранията си.Личността не само изпитва влиянието на колектива,но и сама влияе върху него.
В трудовия колектив се проявяват другарството,солидарността,привързаността,взаимопомощта,чувството на отговорност.Създава се привичка за колективния живот и условия за борба с индивидуализма и с някои прояви на егоизма.Но колективизмът не се изразява само в отношението към другите.Той има по-широко съдържание-определя целенасочеността на личността,превръща се в ръководство на поведението на личността.
Мисля,че за да се проявят другарството,лоялността и другите качества в работния колектив,всеки индивид трябва да има вежливо и доброжелателно отношение към другите,да взима отговорно участие при изпълнение на колективните задачи.Трябва да има и активно поддържане на междуличностови контакти,т.е за проблемите и трудностите да се говори открито,честно, с градивна критика и самокритика.Също така трябва да има участие в колективния живот,стимулиране на дружески отношения,а не създаването на групи и интриги.Трябва да се обсъжда извършването на предстоящите седмични задачи,но също и актуална информация,конфликтни ситуации,всякакви конфронтации,поведенчески стереотипи,взаимопомощ,обратна информация.
Отношенията,които изразяват връзката на личността с труда и хората,са тясно свързани не само с потербностите и интересите,но и с емоциите и мотивите на поведение.Изискването за осъществяване на определена производствена задача повишава активността и съзнателността,развива редица волеви и морални качества.Заедно с това една от характерните черти,определяща отношението към другите,е хуманизмът,изразен във внимателност и грижливост към другите,зачитане тяхното достойнство,справедливост и доверие към човека,висока взискателност към себе си и към другите.
Мнението на колектива се превръща във важен стимул за поведението на индивида.Колективното мнение регулира отношенията и прераства в мотив на личното поведение.Оценява се не само продукцията на всеки член на колектива,но и неговото взаимоотношение с другите,неговото място в колектива,положителни и слаби страни.Социално-психологическите изследвания през последните години твърде често се насочват към изучаване "мнението" на колектива не само относно взаимоотношенията и структората на колектива,но и във връзка с актуални въпроси на труда и управлението.
Едно от важните условия за възпитание на здрав колектив е осъществяване на оптимална съгласуваност между формалните и неформалните страни на колектива,максимално доближаване на тяхната структора и взаимоотношения.
Характерна черта на трудовия колектив в социалистическото общество е единството на целите и единството на действията.С оглед на това трудовият колектив представлява сложна система от взаимовръзки,изразени в сътрудничество,взаимопомощ,отговорност и др.
В трудовия колектив голямо значение има така наречената верижна зависимост.Това предполага включването на всеки член от колектива с определена задача в общата работа.Всеки отговаря пред някого,носи отговорност и търси отговор от някого в процес на изпълнението на поставените трудови задачи.Една такава взаимосвързаност е от особено значение при комплексно поставени задачи не само пред бригадата или пред цеха,но и пред целия завод и особено такива задачи,които са свързани с изпълнението на общия производствен план и разкриват перспективите на развитие на производството.
Важен фактор за създаване привичка за колективен живот е изграждането на традиции и собствен стил на работа в живота на даден трудов колектив.На тази основа се създава спойка между членовете на колектива,приемственост и връзка между старите и новите членове.
По мое мнение има още фактори,спомагащи успешността на един трудов колектив.Това е обмяната на опит между отделните членове на колектива.Ако не се осъществи тази обмяна,трудовият колектив рискува да не бъде в синхрон със своите членове.Трябва да има ясно изказани мнения по определени въпроси,обмяна на опит,от който всеки би извлякал нещо полезно и взаиморазбиране.Това обогатява знанията и уменията,но същевременно развива самоконтрола,повишава взискателността и инициативността.
Всеки член на колектива е свързан с обща отговорност по изпълнение на плана и всеки отговаря не само за себе си,но и за колектива.С оглед на общопоставените задачи се развиват както отношения на взискателност,така и отношения на доверие.Това предполага съответно организиране дейността и поведението на всеки работник,като при нужда се налага преустройство на някои черти на личността.Един от факторите,определящи взаимоотношенията,са социално-психологическите особености на отделните членове на групата( Н.Голубеева,144 стр.,"Опьiт исследования мальiх групп",1969) Във връзка с това се поставя въпросът за психологическата съвместимост между членовете на колектива,която определя взаимните оценки и взаимните отношения и е важно условие за изграждане на т.нар. емоционален климат в работната група.
Разкриват се условията и хатактерът на различните видове взаимовръзки в колектива,форми на комуникация,тенденции за обособяване на отделни групи (М.Форвег),а заедно с това и тенденция за диференциране и определяне мястото на индивида в групата( Х.Хибш и др.).Установяват се няколко типа взаимоотношения(И.Голубеева и М.Иванюк),а именно: подчиняване на групата,стремеж към индивидуално решаване на задачите,приспособяване към групата,колективно решаване на задачите.
Разпределението на функиите между членовете на колектива,както и създадените вътре в колектива сложни избирателни взаимоотношения определят структурата на колектива.В буржоазната социална и трудова психология за разкриване структурата на колектива особено място намират социометрията ( Якоб Морено),груповата динамика(Курт Левин), с помощта на които се изучава микроструктурата на различните групи и взаимоотношенията между техните членове.Отношенията в колектива се психологизират и намират схематичен израз в изработените социограми,изучават се отношенията на симпатия,антипатия или безразличие.( Доц.Здрава Иванова, "Психология на труда",Наука и изкуство, София, 1972 г.)
Според мен е добре да се разгледат и аспектите на поведение,важни за развитието на взаимоотношенията в трудовия колектив.Поведението на личността също е от голямо значение.Неговото голямо значение се обуславя от обстоятелството,че същността на човешкия индивид,равнището на неговото развитие ,духовното богатство,личните качества се проявяват чрез поведението му.Този проблем е сред най-важните и защото чрез културата на своето поведение всеки член в колектива твори,обогатява общите ценности,реализира себе си.Поведенческото въздействие на члена върху колектива е най-силно,поведенческия му принос за всеобщия прогрес е най-голям.Психологията на управлението отделя значително място на въпросите на поведението у ръководитлите на различни нива и отрасли.
Според проф. Трифон Трифонов поведението като проблем се нуждае от солидна теоретическа разработка,без уклони в различните сфери на практиката.Поведението е своебразна интегративна и реализираща психическа функция.Поведнието съдържа белези на аксимотизирани компоненти,доколкото в него се проявяват стандартни форми.Поведението се осъществява на практика посредством включването на редица общопсихически компоненти. ( Б.Николов, С.Ефтимов, Т.Трифонов, "Психология на труда", Благоевград, 1989 г.)
При психологичния анализ на неформалната група голямо внимание се обръща на въпроса,какви са възможностите за включване на индивида в нея,особено с оглед на степента на личната удовлетвореност и неудовлетвореност.
Трудът е колективна дейност.В определянето на основната насоченост на индивида при производствения процес значително участие взима ролята,която той играе в неформалната структура на колектива,неговото лично включване в колектива.
От гледище на неформалните отношения в трудовия колектив някои работници са излолирани.Те не вземат участие в дружния живот на колектива.
По мое предположение тази изолация на някои членове в трудовия колектив биха довели до отрицателно влияние върху цялостта на колектива.Изолираността е признак за много фактори-неразбиране по отношение на сработването с останалите членове,липса и желание за изява от страна на изолирания работник,запазване на своите гледни точки само за себе си,без да ги излага и коментира с останалите членове и може би отхвърляне на чуждите мисли и идеи,относно някой проект или относно работата като цяло. Изолацията е израз на факта,че индивидът не споделя основната насоченост на колектива.
Направените психологични анализи се схождат в заключенията си,че изолираният индивид обикновено е изключително интелигентен,в поведението си се води от опит и знания,които са несъвместими с неформалната насоченост на колектива.Той е невротик,който няма приятелски отношения с другите.Включен е в неформална група,която не се покрива с изследваната група (това е според J.C.A.Brown, The Social Psychology of Industry,Baltimore,1954)
Положението в неформалната структура на колектива подчертано се проявява в степентта на личното удовлетворение и удовлетвореността на от трудовото му положение,трудовите усилия,положителната оценка на другите работници,личните възможности и доверието към непосредствения ръководител.Колективът следователно създава условия както за удовлетвореност,така и за неудовлетвореност на своите членове. (О.Матоушек, И.Ружичка, "Психология на труда", Наука и изкуство,София,1968 )
Поставя се и въпросът за изграждане и подбор на оптимални трудови колективи.Установява се,че по-добре работят тези групи,където работниците са свързани с общи професионални интереси и водещо място имат другарските взаимоотношения.Разработват се също критерии,определящи съвместната дейност в групата.Предлагат се следните основни принципи при подбор на членовете на групата с оглед на нейната оптимална ефективност-интегративна оценка на групата,т.е. преценяване на групата като интегративно цяло,а не като сума от индивиди; принцип на единство в оценката на отделните страни на личността; принцип на функционално съподчинениена основата на разпределение на функциите и взаимосвързаност на дейностите; принцип на психофизиологическа съвместимост на основата на общи привички,реакции,идеи.Характерът на взаимоотношенията се определя от професионалните и личностните качества на членовете на колектива.
Във връзка с изискванията на съвременната техника и развитието на културно-техническото равнище на трудещите се се разкриват субективните и обективните фактори,от които се определят взаимоотношенията в колектива,тяхната вътрешна и външна структура.Характерът на труда в даден вид производство определя формите на организацията на хората в трудовия колектив.(М.А.Новиков, "Принципьi и методьi групповото отбора",1968)
От всичко написано до тук за взаимоотношенията в трудовия колектив мога да обобщя следното: много е важно какви ще са взаимоотношенията между членовете и техния ръководител.От това зависи дали задълженията ще бъдат вършени на по-високо ниво,целесъобразно,ефективно и ефикасно.Стана ясно,че поведението и отношението на индивида към другите в работния колектив е зависимо от средата на колектива, но същевременно влияе върху важни процеси и резултати каквити са продажбите и печалбата.Колкото по-добре разбираме поведението на индивида когато работи, толкова по-точно бихме могли да предположим какви ще бъдат неговите постижения. Постиженията на индивида предопределят и резултатите в колектива.Колкото до ръководителя,той трябва да има много добри познания в областта, в която работи. Други важни качества са пригодността, маниерът и силата на мотивация, удовлетвореността от труда. Поведението на различните е различно,което стана ясно в написаното по-горе, защото те са различно пригодни, различно мотивирани и различно доволни от труда, който извършват.Заключението,което ще направя е,че без разбиране,взаимопомощ,излагане на собствените идеи пред останалите от колектива,не би било възможно добро сработване между членовете от групата и от тук би се изгубил смисълът да се работи в екип.Затова има ли ги тези качества у всеки един член от групата,взаимоотношенията ще бъдат на едно много добро и професионално ниво,което е необходимо за добре свършената работа.




Използвана литература:


1.Доц.Здрава Иванова, "Психология на труда",Наука и изкуство, София, 1972 г.
2.Б.Николов, С.Ефтимов, Т.Трифонов, "Психология на труда", Благоевград, 1989 г.
3.О.Матоушек, И.Ружичка, "Психология на труда", Наука и изкуство,София,1968 г.
4.М.А.Новиков, "Принципьi и методьi групповото отбора",1968 г.