Детерминиране на проявлението на конформизъм от атитюда на личността и групата
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод……………………………………………………стр. 3
1. Същност на конформизма……………………...стр. 4
2. Исторически поглед върху експериментите
за конформизъм………………………………....стр. 4
3. Видове……………………………………………стр. 7
3.1. Целеви конформизъм…………………..…стр. 7
3.2. Истински конформизъм…………………..стр. 7
4. Причини за възникването на
конформно поведение…………………………...стр. 7
4.1. Желание да се запази
благоразположението на другите………...стр. 7
4.2. Фактори на мотивацията………………….стр. 7
4.2.1. Информационно влияние…………...стр. 7
4.2.2. Нормативно социално влияние…….стр. 8
5. Атитюд на личността……………………………стр. 8
6. Взаимоотношения между конформната
личност.................................................................стр. 11
6.1. Взаимозависимост между индивида
и групата с оглед наградите…...………..стр. 11
6.2. Степен на привличане на индивида
и приемане от групата……………………стр. 12
6.3. Социалният ранг на индивида
в групата…………………………………..стр. 12
Изводи……………………………………………....стр. 15
Обобщение………………………………………….стр. 17
Използвана литература…………………………….стр. 18
У В О Д
Всеки човек е изложен на социален натиск от обкръжаващата го среда.Поведението му е социално обосновано. Човекът живее в обществото и се формира в и чрез него. Както е многообразна човешката дейност, така са разнолики и обществените взаимоотношения. Неизбежните противоречия в сферата на семейното и трудово общуване и в неформалните групи са факт, който показва,че конформизмът е често явление.Като се прибави и влиянието на средствата за масова информация не остава съмнение, че личностната автономност е подложена на голямо изпитание.
Групата има универсален характер спрямо човешкото съществуване. Всеки се ражда , живее и умира в група. Един от пътищата за влияние на групата върху индивида е конформизма. Наличен е когато се фиксира конфликт между мнението на групата и мнението на личността и той се разрешава в полза на групата. В конформизма се предполага действие на два механизма – нормативно и информационно социално влияние.
Тъй като явлението е съществено е полезно да се акцентира върху спецификата на проявлението му.
.
1. Същност на конформизма
Понятието означава промяна на поведението, чрез която индивидът отговаря на нагласата на групата, опитвайки се да е в съгласие с нея, като приема предложените или наложени норми.
Става дума за доброволно подчинение под натиска на дадена група.Личността пренебрегва собствените си предпочитания. Това прави, за да е в хармония с поведението и позицията на групата.
,,Латинската транскрипция на думата означава стремеж към еднообразие, единомислие, съглашателство.,, (5,с.46)
Конформизъм има когато индивидът променя атитюда си, за да е в унисон с този на групата. Натискът на групата може да е въображаем или действителен. Под натиск се има пред вид това индивидът да забелязва, че групата не е в съгласие с неговата позиция.
За конформизъм се говори когато индивидът е бил най- напред в несъгласие с групата и после се е променил, за да тръгне към нея.
При определянето на понятието е важно да разграничаваме публичното от частното съгласие. При публичното съгласие или подчинение се има пред вид очевидната промяна на поведението на индивида по посока на позицията на групата, т.е. индивидът явно се конформира в обществен план, но продължава да бъде в несъгласие с групата в личен план и следователно, когато натискът на групата бъде отстранен, не може да се очаква , че ще продължи да е съгласен с тази позиция.
При частно съгласие или приемане личността наистина вярва на това , което казва и може да се очаква, че ще продължи да поддържа позицията на групата, дори когато няма натиск от страна на групата.
,,Конформизмът е социално-психическо явление, както и сугестията и подражателността като страни на личностното и групово поведение .При колективизма има обединяване на доброволни начала на хората от дадена институция около обща цел, но когато това отпадне и е засилено внушението, вече има конформизъм.,,(2)
2.Исторически поглед върху експериментите за конформизъм
Едно от най-ранните емпирични изследвания върху конформизма на личността е проведено от Флойд Олпорт ( 1924 г. ), който наблюдава,че хората в група дават по-малко екстремни и по-консервативни мнения в преценките си за миризми и тегло, ,отколкото когато са сами, т.е. въпреки отсъствието на директен натиск, групата води до сближаване на индивидуалните позиции, като по този начин индивидите стават по-еднакви един с друг.
Лабораторните изследвания върху конформизма следват две класически парадигми – на Музафер Шериф и Соломон Аш.
Шериф ( 1936 г. ) вярва, че социалните норми се появяват, за да направляват поведението на индивида в състояние на несигурност.Автокинетичният експеримент, който той провежда се основава на фи-феномена оптична илюзия , при която ни се струва, че светла точка в тъмна стая се движи по права линия. Шериф показва, че ако изследваното лице е събрано с доверено лице на експериментатора, което преценява движението като по-дълго в сравнение с преценката на изследваното лице. Последното ще увеличи постепенно рaзстоянието в преценките си. Така Шериф установява общ ,, отправен критерий ,, за преценяване на размера .
,, Изследванията на конформизма от Соломон Аш започват към началото на 50-те години на миналия век . Той се интересува от факторите, които карат индивида да се подчини на натиска на група, когато тя формулира очевидно погрешни твърдения . Той вярва, че индивидите могат да запазват способността си да се съпротивляват, ако осъзнават, че другите се заблуждават, но резултатите показват друго. Провежда експеримент, официално посветен на зрителното възприятие – сравняване на дължината на три линии с еталон, като една от линиите за сравнение е със същата дължина, а другите две са с различни дължини.
Задачата е лесна и хората, които трябва сами да я решават рядко допускат грешка – по-малко от 5 %.
Когато изследваният субект е един ( групите са от 7-9 души ), а останалите са поставени лица, инструктирани да дават погрешни отговори в 12 от 18 – те опита.
Изследваният субект отговаря предпоследен и е изложен на натиска на групата, когато другите лица дават погрешни отговори.
Резултатите от изследването показват, че субектите, изложени на натиска на групата допускат най-малко една грешка, конформирайки се с мнозинството.
Когато били интервюирани защо са се конформирали част от тях казали , че са имали мнение, различно от това на групата,
но са се разколебали и са решили, че вероятно групата е права. Други казали, че са знаели, че групата греши, но не искали да се отличават от нея. Много малко от изследваните казали, че са видели нещата така, както и групата . ,, (5 , 71- 72 с. )
Тревожното в изследването на Аш е, че в експеримента няма натиск, обещание, награди, заплаха за наказание при проявен индивидуализъм, грешен отговор. Хората не познават и не зависят от групата, в която попадат. Следователно ако е упражнен натиск, те ще са още по- конформни .
Интересът към конформизма нараства във връзка с динамичните промени в различните социуми. Днес е термин, който означава съгласие зa определена черта, нагласа или поведение на базата на общо групово членство. Ако има съгласие, независимо от груповото членство, се говори за еднаквост на поведението. Ако съгласието е постигнато със сила, чрез обещание за награда или заплаха, се говори за отстъпване. Ако еднаквостта е станала част от Аза на човека до степен, че би съществувала и при отсъствие на членство в групата, става дума за интернализация. От своя страна процесът, чрез който се постига това в жизнения цикъл на човека се нарича социализация.
На базата на обществените взаимоотношения се изграждат тоталитарни държави, в които лидерите имат свои механизми за контрол на масата. На първо място чрез пропаганда, насочваща вниманието на хората към еднотипна информация. Нужно е да правим разлика между конформизъм и подчинение, което също е форма на социално влияние. Натискът за конформизъм се упражнява по типичен начин от равни, които се ползват от същия статут като обекта. До конформизъм може да се стигне без групата да иска да упражнява влияние или да наблюдава индивида, от момент, когато лицето узнае позицията на групата и пожелае да е в съгласие с нея. Конформираните индивиди имат подобно поведение като източника на влияние.
Противоположно на понятието конформизъм е независимостта, самостоятелността, които често се заменят с устойчивост на личността.
3. Видове конформизъм
3.1.Целеви конформизъм – съзнателно и чисто външно следване на погрешното мнение на групата от индивида , при което в последствие той може да се върне към първоначалното си собствено вярно твърдение .
3.2. Истински конформизъм – има вътрешно и външно съгласие на индивида с групата . При този вид конформизъм личността не преживява вътрешен конфликт. Това е едно от най- опасните явления в масовата психика .
4. Причини за възникване на конформно поведение
4.1.Желание да се запази благоразположението на другите чрез отговор на техните очаквания, понякога страхът от осмиване, отхвърляне може да стане много силен и да надделее над убедеността.
,, Стенли Шахтър е направил изследване, в което на част от участниците се инжектира епинефрин –вещество, предизвикващо физиологична възбуда. На друга част се дава безвредно вещество. Някои от участниците били предупредени за въздействието на епинефрина – сърцебиене, треперене на ръцете. След като почувствали описаните симптоми, участниците обяснявали ясно, че чувстват точно това от инжекцията. Участниците, които не са предупредени за симптомите, които ще настъпят също се повлияват от обяснението на другите. Авторът доказва това като включва в групата подставено лице, което в едни случаи трябва да се държи еуфорично, а в друг гневно. Участниците наблюдават действията на подставеното лице, за което знаят, че е инжектирано със същото вещество, и те демонстрират подобна емоция,, (7, 68 с. )
На базата на гореизложеното следва, че когато не можем да си обясним причината за възбудата, която е настъпила, ние сме склонни да осмисляме собствените си чувства в зависимост от поведението на другите.
4.2. Фактори на мотивацията, които карат да се подчини на групата според М. Доич и Х. Джералд.
4.2.1. Информационно влияние
Има предположения, които могат да бъдат проверени чрез сравнение на възприятието за реалността с обективен материален еталон. Но има и такива, които не могат да бъдат проверени така.За да се определи валидността им хората сравняват предположенията си с тези на други хора, т. е. когато реалността е неясна други хора стават основен източник на информация. И ако те са в несъгласие с индивида, той има мотиви да промени собствената си позиция по посока на позицията на другите, т.е. да се конформира.
• Колкото е по-малко сигурен човек във валидността на позицията си, толкова е по- поддатлив на такова влияние.
• Колкото е по- голяма вярата на индивида в знанията и почтеността на групата, толкова е по-склонен да се конформира с нея.
• Конформирането е слабо, когато проверка е възможна в самия момент и когато тя изобщо е невъзможна.
• Има силен конформизъм, когато проверката е възможна по принцип и изследваното лице чувства, че другите членове на групата са по-компетентни от него.
4.2.2 Нормативното социално влияние ни кара да се придържаме към условни правила и обичаи. Например прибираме се вкъщи и сваляме костюма. Обличаме домашни дрехи. Тръгваме на дискотека и слагаме дрехи, съответстващи на общоприетите норми за облекло на такова място.
Нормативното влияние е свързано с желанието да получим награда от групата и или да избегнем наказанието на групата. Конформизмът е по- голям, когато членовете на групата работят за обща награда, отколкото когато наградите са индивидуални.
*То е с по-големи възможности на проявление когато изследваните субекти се изказват публично, а не насаме и групата наблюдава отговорите му.
*Когато изследваните очакват бъдещо взаимодействие с другите членове на групата.
*Нормативното влияние има по-малко възможности да доведе до частно съгласие, отколкото информационно влияние.
5. Атитюд на личността
Личността дава опора на осъзнато отношение към околния свят и към себе си. Основава се на ,, азът,,. Личността осъзнава и самостоятелно може да прави обосновани съждения, да предвижда последствия от свои и чужди действия, да твори,да прави оценки и самооценки, да се самоусъвършенства и самопроменя. Ако искаме да разрушим личността, трябва да я лишим от тези способности.
Съществуват фактори (бариери), подтискащи независимото поведение.
*Риск от неодобрение от другите членове на групата.
*Липса на възприета алтернатива. Индивидът се носи по течението, приема по-лесния път, не мисли за други начини на поведение.
*Страх от разстройване на груповите операции – страх, че ще го обвинят , че отклонява групата от целите й.
*Липса на отговорност- вижда, че нещата не вървят, но не се чувства лично отговорен за това.
*Чувство за безпомощност да променят нещо.
Масата от хора реагира инстинктивно или по стереотипи, усвоени безкритично от родители и други авторитети чрез подражание, или са средство на внушение. Така детето формира своята личност и мисли със стереотипни нагласи, че е българин, християнин и т. н., независимо от това какъв би искал да бъде. Стереотипното мислене е опасно. То може да доведе до масов конформизъм.За да се възприеме човек над подобно отъждествяване трябва да се развива творческото му начало.
Индивидуалните характеристики са реална предпоставка за конформиране на личността. По-поддатливи на влияние са индивиди с ниска самооценка(по принцип и във връзка с изпълнение на конкретна задача ), с висока потребност от одобрение, с ниско IQ, емоционално нестабилни, с висока тревожност и по- слабо отстояващи се, с чувство на вина и малоценност, нисък статус в групата.
От съществено значение за конформизма е личността на лидера, който може да повлияе и да стимулира до някаква степен такова поведение у индивида.
*Тази личност излъчва енергия и зарежда околните с нея.
*Лидерът трябва да е привлекателен, да умее да се държи в обществото.
* Независим характер
* Добри риторически способности
Такива харизматични личности със сигурност участват в рекламни дейности, за да повлияят върху поведението на хората и да ги подтикнат към точно определена покупка.
Според мен влияние оказва и темперамента на човека, макар че е много относително, защото няма чист вид темперамент. Разглеждайки Хипократовата класификация на темперамента, считам, че флегматиците и меланхолиците са по-конформни. Меланхоликът е неуверен в себе , предава се пред трудностите, ненастойчив е. Той е нещастен и неспокоен.Флегматикът пък е пасивен и сдържан.
Холерикът е по- неконформен, защото е активен, агресивен и буен. Сангвиникът е оптимист. Това предполага , че е инициативен, уверен в собствените си сили и с високо самочувствие, а такива хора не са поддатливи към влияния.
Екстраверсите имат качества за мениджери и лидери.Интровертите са по-склонни към конформизъм, защото наказанията ги разстройват. Те се стремят към одобрение.
,, По отношение на националността Милграм сравнява конформизма във Франция и Норвегия и установява, че норвежците са по- конформни. Французите държат на своето мнение.,, (1,78 с.)
Няма как националните традиции и исторически наслагвания да не се отразят върху манталитета и поведението на индивида.
Измежду многото индивидуални характеристики, които могат да повлияят на конформизма, полът се ползва с особено внимание, тъй като се предполага, че опитът от социализацията е различен за мъжете и за жените. За конформирането има значение и стимулът, който субектите трябва да оценяват. Изследванията показват, че жените се конформират повече от мъжете, когато стимулите са мъжки. Мъжете се конформират повече от жените когато стимулите са женски. Мъжете и жените се конформират по еднакъв начин, когато стимулите са неутрални. Хората имат тенденция силно да се конформират, когато стимулите са трудни, нееднозначни или такива, за които те се чувстват некомпетентни.Според мен жените са по- конформни. От мъжете се очаква агресия, непокорност. Но и това е много относително. Има значение за каква социална роля става въпрос. Например ако става въпрос за професионалната сфера определящо е доколко професионалната им роля съответства или не на битуващото мнение за женска или мъжка професия. Ако се изпълнява роля, типична за пола, ще са по- малко конформни.
Конформността е в обратно пропорционална зависимост от възрастта на човека. Това е така, защото с възрастта личността се социализира по-успешно, трупа знания и опит, на базата на които има по-критично отношение и позиция.
6. Взаимоотношения между конформната личност и групата
Не само индивидуалните особености определят степента на конформизъм. Той зависи и от това, доколко обществената среда е от референтен тип, т.е. , с която индивидът се чувства най-силно свързан и я цени.
Конфликтът между груповите норми и поведението на индивида се разрешава от различните хора по различен начин.Човекът може да следва груповите стандарти по пътя на подражанието.Други индивиди проявяват независимо неконформно поведение.Причините за него са в зависимост от обществото. Едно общество може да поощрява конформизма, а друго чувството за увереност и лично достойнство.При традиционната политическа култура гражданите следват традициите като правила на поведение. От индивида се очаква да бъде конформен и да се подчинява на властта.Хората са фаталистично примирени и изпитват безпомощност да осъществят промяна.
Групата влияе върху конформизма по различен начин в зависимост от размера и състава си. Той е в права пропорционална зависимост от размера на групата. Обаче независимо от големината й, ако един член на групата прояви несъгласие се получава т. нар. освобождаващ ефект на поведението, елиминиращ съгласието.
Когато субектите са конфронтирани с мнозинството, което не е единодушно е важно отношението между отговора на отклонилия се и отговора на мнозинството. Съществена е и способността на отклонилия се да намали страха от репресии на групата.
6.1.Взаимозависимост между индивида и групата с оглед наградите
Конформизмът е по- голям тогава, когато членовете работят за обща награда, отколкото когато ще бъдат награждавани индивидуално. Това е така, защото когато има взаимозависимост индивидите се страхуват да не би тяхното отклонение да се счита за заплаха срещу усилията на групата да постигне целта си и това да бъде наказано.
Когато, обаче, се помогне на субектите от взаимосвързаните групи да осъзнаят, че конформизмът ще намали вероятността групата да спечели награда, те ще се конформират съвсем малко.
6.2.Степен на привличане на индивида и приемане от групата
Има правопропорционална зависимост. Индивидът би се кон формирал с една привлекателна група само ако не е сигурен, че ще бъде приет в групата, и ако вярва, че като се конформира, увеличава шансовете си да постигне такова приемане.
6.3.Социален ранг на индивида в групата
Лицата с по-висок ранг са приемани, а тези с нисък не са приемани. Лицата с междинен статут (привлечени от групата, но частично приети) се конформират повече от хора с висок статут и нисък статут.
Високият и ниският статут не винаги освобождават индивида от натиска на групата, т.е. лицата с нисък статут може да са силно привлечени от групата и да вярват , че конформизмът ще ги направи по-приемани, а тези с висок статут може да не изпитват към групата положителните чувства, които тя има към тях, и да се страхуват от загуба на престиж, ако ги проявят.
Според мен отношението между индивида и групата не е статично, а се променя във времето, а оттук и степента на конформизъм, проявена от индивида.
Индивидът преминава през пет последователни фази на принадлежност към групата ( проучване, социализация, консервация, ресоциализация и припомняне).Можем да очакваме повече конформизъм при социализация и ресоциализация, защото в тези фази ангажираността на индивида и групата са средни.
Потенциалният член на групата проявява нисък конформизъм, както и бивш член на групата. От маргинален тип член на групата се очаква намален конформизъм.
,,Карл Гуитила определя конформизмът като неавтентично отношение към другите. Личността позволява на общността да вземе него самия. Така се уеднаквяват индивидите. Според него това е трагедията на новото време,, (1, 41 с.)
Конформизмът е характеристика на безличностното начало у човека.
Според мен е много тънка границата, сложно е кое поведение е правилно. Всичко е относително и с многофакторно влияние. Но все пак, за да не се загубим като личности, трябва да отстояваме мнението си, да мислим трезво. Не бива да прикриваме позицията си от страх да не ни отхвърлят. Толерантността , ако е в големи дози може да се възприеме като постоянна липса на мнение и поддатливост. При недостатъчна сила, познания и убеждения тя се превръща в конформизъм.
Не можем да угодим на всички. Нормално е да има хора, които да не одобряват модела ни на поведение.това не означава, че трябва да го променяме. Прекрасно е , че сме уникални, различни, дори нестандартни.
Конформизмът е в услуга на пазарните и медийните тенденции в съвременната пазарна икономика да формират потребители, а не мислещи хора.Икономическите анализи на потреблението и предлагането могат да дадат представа за тенденциите в едно общество. Медийните реклами също въздействат на склонността към конформизъм.
,,Рекламните агенти използват склонността ни да гледаме , за да решим какво е правилно. Те прилагат този принцип, като ни казват, че техният продукт се продава най- много или най-бързо.
Барманите надуват цените като надписват сметките с няколко долара, така че да приличат на предишните бакшиши и внушават на клиентите идеята, че даването на бакшиш със сметка, а не на ръка с монети, е традиция в техния бар.
Група социолози проучват една типична религиозна кампания и установяват, че тези майстори в убеждаването ( и изпросване на дарения) използват същия принцип. Преди да дойдат в даден град, религиозните лидери понякога изпращат хора, които да подготвят почвата за едно спонтанно масово очакване на новата вяра.
Както псевдобакшишите, така и това очакване на псевдомасата от хора кара и останалите да се присъединят.,, (4, 49 с. )
Според мен тук е в сила крилатата максима ,,Мисли глобално, действай локално!,, Трябва да се подхожда избирателно, а не да се влияем от тълпата, модата, предразсъдъци и каквито и да е ,,окови,,.Свободата на мислене, независимото поведение е най-голямото богатство за всяка личност. Но за съжаление фалшът е навсякъде около нас. В съвременното общество много хора възприемат моделите на конформното поведение, защото така си осигуряват приемане от групата, което е гарант за задоволяване на човешките потребности.
И З В О Д И
ЗА СОЦИАЛНИТЕ ЕФЕКТИ НА КОНФОРМИЗМА
1. Положителни следствия – погрешно е схващането, че конформизмът е неизменно вреден.
1.1. Конформизмът може да бъде приспособителна реакция.
1.1.1. Личността, която иска да реагира точно на сложна и променяща се среда, често избира да се довери на по-компетентни хора по поставения проблем.
1.1.2. Повечето хора имат приоритет да бъдат приемани и уважавани, а конформизмът като стратегия им осигурява това.
1.2. Едно лице, подложено на натиск да се подчини на авторитет, може да използва конформизъм с неподчиняващи се на него лица, за да отправи предизвикателство към авторитета.
1.3. Всяка група има норми, конформирането с които е необходимо, за да може членовете на групата да си взаимодействат и тя да просъществува, осъществявайки целите си.
2. Отрицателни следствия
2.1. Индивидът има повече шансове да е прав, ако държи на собствената си позиция.
2.2. Понякога води до парализиране активността, инициативността и творчеството като израз на личностна нагласа.
2.3. В кризисни ситуации (престъпление, злополука) присъствието на много хора вместо да увеличи вероятността някой да се притече на помощ намалява вероятността поне един да помогне. Така конформността е пречка за предотвратяване на трагедии.
2.4. Конформистите могат да бъдат отхвърлени от групата ако се прецени, че дават съгласието си сервилно с цел да бъдат приети.
2.5. Понякога нормите в групата не се променят въпреки променилите се обстоятелства.В такива случаи конформирането пречи на приспособяването на групата.
O б о б щ е н и е
Конформизмът е неизбежно явление в обществения живот.Чрез него се постига , макар и не без личностна съпротива, равновесие в социалните структури, без които не може да функционира нормално обществото като цяло. Конформното поведение не е базисна черта на характеристиката на личността, защото е ситуативно явление – не винаги човек е принуждаван да се отказва от позицията си и да приема изискванията на груповите норми и традициите в обществото.
Но натискът за подчинение на социалните норми слага невидими прегради пред новаторското поведение, което е предпоставка за качествени промени в обществения живот.
И З П О Л З В А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А
1. Арънсън, Елиът, ,,Човекът, социално животно,,
2. Николов, Бойко, Лекции по организационна психология
3. Паунов, М. , ,, Организационно поведение,, , изд. ,,Ciela,, ,1999
4. Психология, Джон Д. , Сийман, Дъглас Т. Кенрик, Нов български университет, изд. ,,Планета,, 3
5. Социална психология, Андреева, Г.,1983
6. Социална психология, С. Московичи, 1998
7. Стаматов, Р.,Минчев Б., ,,Психология на човека,, , изд. К. ,,Хермес,, , Пловдив , 2003
Няма коментари:
Публикуване на коментар