Юзу „Неофит Рилски”




Реферат

По: Организационна психология
На тема:Професионален стрес







Изготвил: Борислава Паскалева Проверил: доц. д-р. Б.
4 курс Психология, Николов
Фак. № 220806




Благоевград, 2010
Съдържание:

1) Дефиниране на професионален стрес- 3-5 стр.
2) Източници на професионален стрес- 5-10 стр.
2.1 Организационни източници на професионален стрес -6-7стр.
2.2 Индивидуални източници на професионален стрес 7-10 стр.
3) Стратегии за справяне с професионалния стрес 10-13 стр.
3.1 Индивидуални стратегии за справяне 10-11 стр.
3.2 Организационни стратегии за справяне 11-13 стр.
4) Отрицателни нагласи и поведения на служителите 13 стр.
5) Използвана литература 14стр.


























Дефиниране на професионалния стрес
Понятието стрес е доста сложно: сложно до такава степен, че изследователите не могат да постигнат съгласие по една-единствена дефиниция на стреса. По тази причина съществуват поне осем различни определения (модели) на стреса.
Според един ранен изследовател на стреса, Ханс Селие, стресът е предимно физиологична реакция на определени заплашителни събития от средата.От гледна точка на Селие професионалният стрес просто се отнася до стреса, причинен от събитията в трудовата среда. Психологът Джон Френч и неговите колеги твърдят , че професионалният стрес е резултат от липсата на „съответствие” между уменията и способностите на човека и изискванията на работата и на работното място. С други думи , работник, който е напълно неквалифициран за определена работа, ще изпитва изключително силен стрес. Например представете си работник без почти никакъв предишен опит с компютърни системи ,който кандидатства и е нает като комуникационен специалист само за да открие, че работата изисква задълбочени познания за различни компютърни мрежи. Лазърс в своето „транзакционно” становище за професионалния стрес, разглежда стреса като резултат от възприятието на работника, че определено събитие от средата е заплахата или предизвикателството. От гледна точка на Лазърс вие и аз можем да интерпретираме едно и също събитие по много различен начин-за мен да е стресиращо, а вие да го разглеждате като напълно безобидно(или може би дори приятно предижвикалтелство).
За да достигнем до определение на професионалния стрес за нашите цели, трябва да погледнем какво е общото между тези три различни подхода към стреса. И трите перспективи разглеждат професионалния стрес като взаимодействие между човека и някакво събитие от средата, или сресор. Освен това всички дефиниции подчертават, че има някакви важни реакции на сресиращото събитие. Тези реакции могат да са или физиологични, или психологически по природа, или и двете.Следователно ще дефинираме професионалния стрес като физиологични и/или психични реакции на събитие, което се възприема като заплашително или обременително.
Макар че най-често мислим за стреса като за неприятно състояние, той може да има както отрицателни, така и полоцителни аспекти. Например представете си, че работите от няколко години като помощник-мениджър за голяма компания и откриете, че туко-що сте получили повишение-мениджър на отдел-позиция, която се опитвате да получите от известно време. С новата позиция идват и новите чувства на стрес. Някой от тях са отрицателни, например стресът, който ще възникне от : необходимостта да работите извън работно време без допълнително възнаграждение , необходимостта да правите редовни официални презентации пред колегите и шефовете и поемането на отговорност и критика за всички проблеми , които се появяват във вашия отдел. От друга срана, повишението е свързано с много положителни реакции, включително чувството за постижение, очакване , гордост и предизвикателство. Подобно на отрицателните аспекти, тези положителни реакции също предизвикват физиологичен и психичен отговор в тялото. Някой изследователи на стреса разграничават отрицателния стрес, наречен дистрес, от положителния срес, или евстрес.
Компаниите и мениджърите се интересуват все повече от ефектите на стреса върху работниците и важните променливи на финансовите резултати, например производителност, отсъствия, текучество. Защо е целият този интерес към професионалния стрес? Най-очевидната причина е, че твърде много стрес може да причинява болест. Свързаните със стреса болести вкючват язви, хипертония и сърдечносъдови заболявания, мигрена, асматични пристъпи и колит. На психологическо равнище стресът може да предизвика психично напрежение, чувства на умора, тревожност и депресия, които намалят производителността и качеството на работа. Мениджърите и работниците освен това са загрижени за стреса и на по-лично равнище. Професионалният стрес може да е в много отношения обратната страна на удоблетворението от работата. Макр че удоблетворението представлява „позитивите” свързани с работата, професионалния стрес е начин за концептуализиране на „негативите” на работата- натиска, напрежението, конфликтите. Няма съмнение, че голяма част от интереса към професионалния стрес е резултат от факта, че мениджъри, собственици на фирми и всички работници преживяват стрес всекидневно.
По принцип стресът може да възниква или от средата, или от личните характеристики на индивида. Подложени сме на широк спектър от стресори у дома, в училище и в междуличностните си отношения, както и стресорите, на които се натъкваме на работното си място. За нашите цели обаче ще се фокусираме върху стреса , който произтича на работното място. Първо ще изследваме стресиращите занятия .По принцип се смята, че определени занятия , например авиодиспечъри, лекари и други професионалисти от сферата на здравеопазването, полицаи и пожарникари, са особено стресиращи. Например изследвания на авиодиспечъри сочат, че те наистина изпитват високи нива на професионален стрес,както и лекарите. По същият начин изследвания на зъболекари подсказват, че стоматологията е много стресираща професия. Работата на полицаите и пожарникарите е особено стресираща заради включените физически опасности. Видяхме опасностите, свързани с тези професии по време на трагедията от 11 септември 2001 г.

Източници на професионалния стрес

Професионалният стрес може да произтича от организационни или индивидуални източници, които често се класифицират като ситуационни или дизпозиционни източници съответно.
Голяма част от професионалния стрес се предизвиква от стресори в средата на трудовата организация. Известна част от този организационен стрес се причинява от самите трудови задачи-физическите и психологическите изисквания на ипълняването на работата. Организационният стрес може да се причинява и от трудовите роли, защото трудовите организации за сложни социални системи, в които работникът трябва да взаимодеиства с много хора. Следователно трудовите взаимооотношения от различни типове, които трябва да се създават и поддържат, за да изпълнява работника адекватно работата си, също могат да водят до стрес. Тези два типа ситуационен стрес-свързаният със задачата и стресорите на трудовите роли-често могат да се облекчат чрез управленски деиствия.

Организационни източници на професионален стрес

Организационните източници могат да включват твърде многото работа-трудовото претоварване, или твърде малкото работа- недостатъчно използване на компетентността, неопределеността на работата.
Трудовото претоварване възниква, когато работата изисква прекомерна скорост, продукция или концентрация. За трудовото претоварване се смята, че е един от най-големите източници на професионален стрес. Изследванията върху трудовото претоварване сочат, че то е свързано с физиологични индикатори на стреса като повишен серумен холестерол и повишена сърдечна дейност, с психологически индикатори на стреса и с по-ниско качество на работата и неудоблетворение от нея. Трудовото претоварване може да причинява стрес, но и ако нямаш какво да правиш, също е стресиращо. Недостатъчното използване на компетентността може да се появява и когато работниците чувстват, че работата им не използва техните професионални познания, умения или способности, или когато е скучна и монотонна.
Междуличностният стрес,който възниква от отношенията с колегите, са другите организационни източници на стрес, както и чувството за липса на контрол над собствената работа и организационната промяна. Междуличностният стрес е тип стрес, с който се сблъсква почти всеки работник. Междуличностният стрес произтича от трудностите в развитието и поддържането на взаимоотношенията с другите хора на работното място. Да имаш суров, критично настроен шеф с наказателен ръководен стил вероятно ще е стресиращо почти за всеки. Междуличностният стрес може да възниква и когато работниците са поставени в някаква конфликтна ситуация.Стресът, който е резултат от чувството за липса на контрол, е особено често срещан на по-нишите позиции или в силно структурираните организации. Длъжностите, които са толкова ограничени и ръководени от правила, че работниците нямат никакво участие в трудовите решения и процедури, са силно стресиращи, най-вече за онези служители, които искат да имат някакъв принос.
Един последен източник на професионален стрес е промяната. Хората обикновенно свикват с определени трудови процедури и структури и се съпротивляват срещу промяната. Повечето от нас предпочитат нещата да си останат стабилни и предвидими. Най-често срещаните цитуации на промяна, които водят до професионален стрес, включват: реорганизацията на компанията, сливане на компанията с друга или изкупуването на една организация от друга, промени в системите и технологията на работата, промени в политиката на компанията и управленски и кадрови промени.

Индивидуални източници на професионален стрес

Индивидуалните източници на професионален стрес включват
преживяването на травмиращи житейски събития; податливостта
на стрес, например липсата на издръжливост, или съпротива
срещу свързаните със стреса болести, и определени личностни
характеристики например поведенчески модел от Тип А, който
всъщност е податливата на сърдечносъдовите заболявания
личност.
Стресиращите житейски събития са съществени събития в
неотдавнашното минало на човека, които могат да причиняват
стрес.Особено важно е преживяването на травмиращи или
житейски събития, които включват отрицателни събития като
смътр на брачен партньор или любим човек, развод или раздяла,
тежка болест и финансови или правни проблеми, както и
положителни събития като брак, раждане на дете и ваканции.
Този подход към измерването на стреса приема, че подобни
събития могат да причиняват свързана със стреса болест и да
влошат изпълнението на работата. Един инструмент е списък за
проверка, в който хората могат да съберат цифровите резултати
за „сериозност на стреса”, свързани със съществени житейски
събития, които са преживели през последната година. Това
осигурява индекс на стресиращите събития в личния живот.
Изследванията показват, че хората с висок индекс на личните
стресиращи събития обикновенно са представят по-зле, отсъстват
повече и променят работата си по-често, отколкото лицата, които
преживяват по-малко стресиращи житейски събития. Въпреки
това са издигнати множество критики срещу подхода на стреси-
ращите житейски събития към оценяване на стреса. Голяма
част от критиките се съсредоточават върху факта, че този подход
е твърде общ. Определени житейски събития могат да влияят
върху хората по много различен начин. Освен това оценката на
стресиращите житейски събития може да не разкрива влиянието
на всекидневните стресори, влияещи върху човека.
Друг източник на стрес може да произтича от факта, че някои
лица просто са по-податливи на стреса, докато други са издраж-
ливи, устойчиви личности. Понятието издръжливост е очертано
от психоложката Сузане Кобаса, която твърди, че издръжливите
личностни типове се съпротивляват срещу вредните ефекти на
стреса благодарение на стила си на справяне със сресиращите
събития. Вместо да разглеждат стресиращите ситуации като
заплаха, те ги разглеждат като предизвикателство и извличат
смисъл от тези предизвикателни преживявания. Нещо повече: те
освен това вярват, че могат да контролират и да влияят върху
хода на живота си и са отдадени на работата си. Обратно, липсата
на издръжливост се свързва с по-бисоки равнища на самовизпри-
еман стрес и има доказателства, че такива „неиздръжливи”,
„уязвими на болести” лица могат да са по-податливи на свързани
със стреса болести и депресия. Възможно е определени типове
работници да са по-податливи на стреса. С други думи, по-
вероятно е те да страдат от свързани със стреса соматични забо-
лявания и психологически симптоми, отколкото по-издръжливите
работници.
Иследванията освен това са индефицирали друга характе-
ристика, която изглежда, засилва съпротивителните сили срещу
стреса: Аз-ефективността. Аз-ефективността е дефинирана като
убеждението на човека в неговите способности да се ангажира в
курсове на действие, които ще доведат до желаните резултати.
С други думи, Аз-ефективността е свързана с чувството на човека
за компетентност и ефективност. Има някои доказателства, че
чувството за Аз-ефективност може да има положителни ефекти за
намаляване на стреса на работното място.
Голяма част от професионалния стрес е създадена от
фактори в организацията или характеристики на работата и тру-
довите задачи, но известна част от стреса се причинява от харак-
теристики на самите работници. Два такива източника на профе-
сионален стрес са : поведенческия модел от Тип А и податли-
востта на стрес и на ефектите от стреса. Отделният работник-а
не ръководството- е този, който трябва да положи усилия за облекчаване на тези източници на стрес.
Поведенчески модел от Тип А се характеризира с прекомерни амбиции, конкурентност, нетърпение и връждебност. Този поведенчеки модел е особено съществен, защото има доказателства, че хората, които притежават личност от Тип А, са малко по-склонни да развиват свързани със стреса сърдечносъдови болести, включително фатални инфаркти, отколкото лица, които нямат този поведенчески модел, наречен Тип Б. Ранните изследвания на поведението от Тип А издига хипотезата, че именно усърдният, конкурентен стремеж на лицата с поведение от Тип А е това, което причинява стреса и последващите сърдечносъдови проблеми. По-късните изследвания обаче подсказват, че фундаменталната враждебност и липсата на подходящо изразяване на тази враждебност на хората с поведение от Тип А е главният виновник за засилените им стресови реакции.
Тъй като стресът е толкова сложно явление и защото изследователите на стреса не могат да достигнат до съгласие по единната му дефиниция, може да се очаква, че измерването на стреса по принцип и на професионалния стрес в частност е проблематично. Опитите за измерване на стреса са включвали физиологични измервания, инструменто за самоотчет, измерване на стресиращи житейски събития и съответствието между характеристиките на работника и изискаванията на трудовата ситуация, наричано подход на съответствието човек-среда. Демонстрирано е ,че стресът е свързан с определени соматични болести като язви, хипертония и сърдечносъдови заболявания. Тези свързани със стреса болести, както и самият стрес са свързани с отсъствията от работа и текучеството на служителите и с изпълнението на работата, макар че взаимоотношението между стреса и изпълнението е сложно. Дългосрочният стрес може да доведе до прегаряне.Прегарянето е синдром, възникващ в резултат на продълвително излагане на професионален стрес, което води отдръпване от организацията. Процесът на отдръпване може да включва такива реакции като по-чести закъснения и отсъствия и намалено ново на изпълнение на работата и нейното качество. Прегарянето обикновенно се осъществява в три фази. Първата е емоционалното изтощение, причинено от прекомерни изисквания, поставяни пред работника. Втората фаза е деперсонализиращата, или развитието на скептична, нечувствителна нагласа към хората на работното място. Третата фаза е белязана от чувства на ниски лични постижения. Тук „прегорелите” работници изпитват чувството на фрустрация и безпомощност.

Стратегии за справяне спрофесионалния стрес

Стратегиите за справяне с професионалния стрес могат да се разделят на индивидуални и организационни.

Индивидуални стратегии за справяне с професионалния стрес


Индивидуалните сратегии за справяне са поведенчески или
когнитивни усилия, правени в опит да се управляват вътрешните изисквания и конфликти, които са надскочили обичайните ресурси за справяне на човека. Най-очевидните подобни техники са програмите, разработени, за да подобряват физическото състояние на човека, например физически упражнения и промяна на начина на хранене. Основната обосновка зад такива програми за подобряване на здравето е да се направи тялото по-издръжливо на свързани със стреса болести.Някои, твирдят, че самите физически упражнения могат директно да намаляват тревожността, свързана със стреса, или че имат определен успокояващ ефект върху стресирани хора. Неясно е обаче дали физическите упражнения директно облекчават физиологичните симптоми на стреса, или просто човекът се „чувства добре” след тях заради положителните психологически фактори.
Друга индивидуална стратегия за справяне е предизвикването на състояния на релаксация за намаляване на отрицателната физиологична възбуда и напрежение, които придружават стреса. За постигането натова са използвани различни техники, включително системна релаксация, медитация и биологична обратна връзка. При тренинга в системна релаксация хората са учени как системно да отпускат всички мускули на тялото- от краката до лицето. Медитацията е дълбоко състояние на релаксация, което обикновенно се предизвиква чрез интензивна концентрация върху една единствена дума, идея или обект, Предполага се, че медитативните състояния са „свободни от тревожност, напрежение или дистрес”. Биологичната обратна връзка използва накакъв индикатор за физиологична активност, обикновенно мозъчните вълни или мускулното напрежение, който е свързан със състоянието на релаксация.
Други индивидуални стратегии за справяне включват разнообразни техники за предотвратяване на професионалния стрес чрез по-добри, по-ефикасни методи на работа. Курсове по управление на времето често се рекламират като методи за намаляване на стреса, причинен от претоварване и неефикасност. Например научаването как да се подхожда към трудовите задачи системно чрез бюджетиране и разпределяне на периоди на конкретни задачи и чрез предварително планиране, за да се избегнат крайните срокове в последната минута, могат да са много ефикасни за намаляване на стреса за някои работници. Хората могат да се опитват да се справят със стреса и чрез отстраняване-временно или за постоянно- от стресиращата трудова ситуация. Не е рядкост работниците да сменят стресираща работа за такава, която не е толкова стресираща. Макар, че ваканцията може временно да елиминира професионалния стрес, определени пътувания, например интензивни обиколки на осем европейски страни за седем дни само по себе си създават различен вид стрес. Изледванията сочат, че макар ваканциите наистина да намаляват стреса и чувството на прегаряне, ефектите са временни.

Организационни стратегии за справяне спрофесионалния стрес

Организационните стратегии за справяне са техники, които организациите могат да използват , за да намалят стреса за всички или повечето служители. Организационните стратегии включват следното:
Подобряване на съответствието човек-работа. Несъответствието между интересите или уменията на работниците и изискванията на работата може да е много стресиращо. Чрез максимизиране на съответствието човек- работа посредством внимателно пресяване, подбор и разпределение на служителите опранизациите могат да облекчат голяма част от този стрес.
Подобряване на програмите за тренинг и ориентация на служителите. Може би най-стресираните работници във всяка организация са новоназначените. Макар, че обикновено са силно мотивирани и искат да направят силно впечатление на шефовете си, липсата на определени свързани със работата умения и познания означава, че новоназначените често не умеят да ипълняват работата си толкова добре, колкото биха искали. Нещо повече : те изпитват силен стрес просто защото са в нова и непозната среда, в която има нмоги важна инфирмация за научаване. Компаниите могат да способстват за елиминирането на известна част от този стрес, като гарантират, че новите работници получават правилното обучение и ориентация в организацията.
Засилване на чувството за контрол на служителите. Като дават по-силно чувство за контрол чрез участие в свързаните с работата решения, повече отговорност или засилена автономия и независимост на служителите, организациите могат да облекчат известна част от този стрес. Програми като обогатяване на работата, вземане на решение чрез участие и системи за делигиране на авторитета способстват за засилване на чувството за контрол на служителите над работата и трудовата им среда.
Елиминиране на наказателното управление. Добре известно е, че хората реагират силно, когато са наказани или тормозени, особено ако наказанието или тормозът се възприемат като несправедливи или незаслужени. Самият акт на наказание или заплаха на работното място може да е много стресиращ. Ако организациите предприемат стъпки за елиминиране на фирмената политика, която се възприема като заплашваща или наказателна, ще бъде елиминиран и един основен източник на професионален стрес.

Отрицателни нагласи и поведения на служителите

Има доказателства, че отрицателната афективнист взаимодейства с други променливи, например възприятията, че се отнасят несправедливо с теб, като лицата, склонни на отрицателна емоционалност, реагират по-силно на несправедливото отношение. Работниците със силна отрицателна афективност освен това е по-вероятно да си тръгват по-рано от работа, преди края на работното време .Някои от отрицателните поведения на служителите представляват най-силен интерес за организациите. Например контрапродуктивните трудови поведения.Това са отклоняващи се , отрицателни поведения, които са вредни за организацията и нейните работници.Контрапродуктивните трудови поведения, които могат да са резултат от стрес, фрустрация, чувство за несправедливост или личностни различия, например отрицателна афективност като черта, са деструктивни поведени, имащи за цел да навредят на работодателите или на колегите. Важен проблем за мениджмънта е намаляването на контрапродуктивните трудови поведения и справянето със злоупотребата с алкохол и вещества на работното място. Една от стратегиите е да се предлагат програми за оказване на помощ на служителите, за да се помогне на работниците да се справят с проблемите и алкохола и веществата, както и с личните си проблеми ипрофесионалния стрес.









Използвана литература

1) Психология- Джон Сиймън
2) Въведение в индустриалната / организационната психология- Роналд Ригио
3) Психология на бизнеса- Панаьотов